Решение № 2431/ 08.11.2013 год. на Административен съд-Пловдив, ХХІІ състава, по оспорване на чл. 24, ал.7 /изм. и доп. с Решение № 92, взето с протокол № 4 от 01.03.2012 г. на Общински съвет Пловдив/ от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив, за плащане на такса за детска градина, при неявяване на дете:

„Съгласно чл. 30, ал.4 ППЗНП в детските градини посещението на децата може да бъде прекъсвано и подновявано по всяко време с предварително уведомяване от родителите или настойниците. За времето, през което детето не е посещавало детската градина, не се заплаща такса.

Ето защо оспорената в настоящето производство разпоредба като противоречаща на разпоредба на нормативен акт от по-висока степен се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Предвид горното съдът РЕШИ: ОТМЕНЯ ал.7 на чл. 24 на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив, изменена и допълнена с Наредбата за изменение и допълнение на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив, приета с Решение № 92, взето с протокол № 4 от 01.03.2012 г. на Общински съвет Пловдив.“

Решение №1229/20.05.2014 г., Районен съд – Пловдив, X наказателен състав, по оспорване на наказателно постановление издадено по Закона за управление на отпадъците:

„Отделно от това, приложената Наредбата за изискванията за третиране и транспортиране на производствени и опасни отпадъци от 30.03.1999 г. според съда, действително би следвало да се счете за мълчаливо отменена, както се твърди и в жалбата. Същата е приета въз основа на отменения Закон за ограничаване вредното въздействие на отпадъците върху околната среда. Последният е отменен със Закона за управление на отпадъците, приет през 2003 г., в чийто §5 от ПЗР е посочено, че подзаконовите актове издадени въз основа на отменения ЗОВВООС се прилагат до издаване на актовете по прилагане на ЗУО, доколкото не му противоречат. Този ЗУО от 2003 г. обаче, е бил също отменен с новоприетия ЗУО / обн. в ДВ 53/2012 г./. Последният и сега действащ, включително и към момента на твърдяното нарушение ЗУО предвижда в §9 от ПЗР единствено, че подзаконови актове, издадени, или приети на основание на отменения ЗУО, се прилагат до издаване на актове по приложение на новия ЗУО и доколкото не му противоречат. Следователно, сега действащият ЗУО не предвижда продължаване действието на приложената от актосъставителя и наказващия орган Наредба, както това е било предвидено в преждедействащия ЗУО. Поради това и след неговата отмяна, следва да се счете, че Наредбата е изгубила своето действие на основание чл.13, ал.1 от ЗНА.“

Решение №1377/07.07.2015 г. на Административен съд – Пловдив, ХХІV състав, по оспорване на наказателно постановление издадено по Закона за движение по пътищата, и отменено наказание „отнемане на контролни точки“:

„Колкото до отнетите контролни точки следва да се посочи, че отнемането на контролни точки не фигурира нито сред принудителните административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП, респективно ЗАНН, което потвърждава различната им правна същност. Отнемането на контролни точки не е санкция, която би подлежала на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна (по отношение на водачите) и информационно-статистическа (от гледна точка на контролните органи) функция.“

Определение №7804/28.06.2016 г. на Върховният административен съд на Република България – Петчленен състав – II колегия, с което се доказа, че юрисконсултите на ТД НАП -Пловдив са с нередовни пълномощни:

                „Активно легитимираната в настоящото производство страна не е отчела обстоятелството, че производството за отмяна е извънреден способ за контрол на влезли в сила съдебните решения или определения и за него всяка от страните следва да упълномощи изрично свой процесуален представител, за да бъде надлежно представлявана. Такова пълномощно в производството за отмяна, до подаване на искането по чл. 248 ГПК за процесуално представителство на директора на ТД на НАП – [населено място] няма. В представените пред съдебните инстанции пълномощни липсват клаузи за процесуално представителство в производства по чл. 237 и сл. АПК.

В определение № 4213 / 12.04.2016 г. по адм. дело № 1994 / 2016 г. Върховният административен съд, петчленен състав е обосновал защо не се дължат разноски по делото, която своя позиция поддържа и към настоящия момент. В производството по отмяна е постъпило писмено възражение от „юрисконсулт Р. Е. – процесуален представител на ТД на НАП – [населено място]”, подписано лично от нея.

Със Закона за администрацията беше въведена ясна разлика между административен орган и обслужваща го администрация, която за пореден път в това производство не е съобразена от юрисконсулт Е.

Решение №606/03.12.2021 г. Районен съд – Русе, IX наказателен състав, по оспорване нанаказателно постановление издадено по Закона за управление на отпадъците:

„…, издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено, поради наличието на настъпила след издаване на същото законодателна промяна, изразяваща се в отмяна на разпоредбите на чл. 9, ал. 5 и ал. 4 от Наредба № 1 за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публичните регистри, с ДВ, бр. 82 от 2021 г., в сила от 1.10.2021г., която промяна се явява „по-благоприятен закон“ по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, с оглед отмяна на приетата за нарушена норма, осъществяваща състав на административно нарушение, което води и до изключване наказуемостта на даден вид деяние, третирано дотогава като административно нарушение.“